23.12.07

Коментарна поезия.

Коментарът в днешните интернет форуми е за българското медийно пространство, това което говорилният ъгъл (speakers’ corner) e за британската демокрация: мястото, където всеки чудак може да обяви на всеослушание светогледа си, бил той и налудничав, стига да се намери кой да го чуе/прочете. В българската си разновидност, тази невероятна свобода, породена от анонимността, приема най-различни, понякога причудливи форми. Всички сме чели коментари по интернет. Знаем, че те се делят глобално на няколко категории: сериозни, обидни, иронични (чьесто имитация на сьельски говур), нехайни или изобщо нямащи нищо общо с предмета на дискусия.
От известно време забелязвам появата на една нова коментарна разновидност - стихоплетството. С различна поетична стойност, според таланта и вдъхновението на авторите си, римуваните послания обикновено се отнасят директно към сюжета на дискусията.
Каква е целта на тези писания? Очевидно авторите им не предлагат нищо конкретно: тонът е неизбежно сатиричен и по-скоро дистанциран, отколкото плътно ангажиран с разискваната тема. Аз лично съжалявам, че тези коментатори са често анонимни – някои от тях свидетелстват за завидни литературни умения и култура.
Ето няколко примера. Следните два коментара са от форума към статия на Дневник твърдяща, че в България се харчи много повече от САЩ и Европа.

Автор: “От - - “
За идиоти - журналисти
жалки като глисти
майките им не споменавам
и с мъл4ание отминавам!

Журналисте-идиоте,

замъл4и и се засрами!
Като те 4ета ми се повръща
и отвращение се завръща
към вашето съсловие
лишено от Богословие.


Автор: “PP”
Такова налудни4аво изказване,
4е бедните да купуват имат пари,
изобщо не е за приказване!
Идиоти поспрете ,
онанизам не правете!

Моят фаворит се казва “ss”. Всеки път, като попадна на негов коментар, му се радвам като на любим комик. Следните редове са от форума на Капитал, към писмото на Аксиния Генчева относно билбордовете с Азис и Китаеца.
Уточнявам, че става въпрос за дискусия, това тук са само отговорите на “ss”:

Азисовото "поведение" е
хомосексуално въведение,
и посвещение,
и просветление,
и обу4ение,
и щение,
и т.н.

Обрал си ти Джубран
готов бостан!
Но да бъдеме ети4ни,
без нападки ли4ни,
защото някакви зезеци
искат от Сергей гевреци

В USA демократи4ни
няма такива позорни,
снимки неприли4ни,
на обществени места,
дето ходят и деца!

А Азис попадане ли натам
ще се върне с постера
раздран!

Капитал е културна институция
тук няма проституция,
а само обсъждения
от обществени зна4ения!

И така Иван4о:
1. Има хора хомосексуали.
2. Има хора и педали.
3.Тез които са хомосексуали
може и да не са педали!
4.Тез които са педали,
може и да не са
хомосексуали!
5. Уважаема редакция
дайте адекватна
реакция!

Иван4о, дотук добре!
НО:
6. Има и хомосексуали-
педали.
7. Има и педали-
хомосексуали!

С материята
ще се запозная
и мнението си
ще дозная!

Боклук4аров с малката си мишка

цяла София опишка,
ето затова с Азис
правят си "кириз- пиниз".



Кое подтиква поетите мними
да дискутират в рими?
Пишат песни,
или се правят на интересни?
По малко от всичко, вероятно.
Какво пък, заразих се приятно.

15.12.07

Бойкотирайте тези продукти.


Присъединявам се към възмущението изразено от Константин Стоянов в Горичка, относно "отстрелването" на бяла мечка (защитен вид, доста застрашен) от български колбасен магнат, за сумата от 60 000 долара.

Единственият смислен акт в отговор, следва да бъде пълен бойкот на тези продукти. И без това съм чувал, че са със съмнително качество.

Публикацията е допълнена със снимки от блога на Стоилов, публикувани в Блогосфера от Богомил Шопов.

13.12.07

Sortie du numéro 3 de la revue "Au sud de l'Est"



Le Numéro 3 de la revue "Au sud de l'Est", à laquelle j'ai le plaisir de collaborer, vient de paraître. Vous y trouverez, entre autres :

Un dossier sur les langues et les peuples albanais, serbe, croate, bosniaque, moldave, lipovène, aroumain, slovène;
Un autre, sur les mythes identitaires - Kosovo, Tito, Skanderbeg;
Un focus sur le design slovène;
Portraits de personnalités: Dimitri Dimitriadis, Milomir Kovacevic, Drago Jancar, Mireille Robin, Alkasandar Hemon, Elvira Dones;
Enfin, une petite chronique sur le cinéma roumain, de mon cru.

La revue est désormais disponible en librairie ou par abonnement auprès de l'éditeur:

Revue Biannuelle. Editions Non lieu
20 euros. Disponible en librairie à partir du 1er décembre 2007
Abonnement pour 4 numéros : 65 euros (France) - 72 euros (Etranger) à l'ordre de
Non lieu, 2 rue de l’'Adjudant Réau, 75020 Paris
editionsnonlieu@yahoo.fr / http://www.editionsnonlieu.fr/

11.12.07

Super D

Реших да публикувам тук едно-две филмчета, които съм правил или в които съм взимал участие.

Този се казва Супер Д, ще кажа защо след малко. Участвах в него съвсем случайно. Един колега ми каза, че негови приятели търсели оператор с камера, за да участват в конкурс за филм за 48 часа. Разбира се приех с ентусиазъм. Снимките се бяха почти изцяло в и около къщата на инициатора, да го наречем продуцент - един лофт в Сен Дени. Другата локация беше един бар, личен бизнес на същия продуцент. Всъщност екипа беше съставен от ентусиазирани младежи, повечето братовчеди на гореспоменатия, а главната роля беше предварително предназначена за приятелката му.

Условието на конкурса беше в петък в 6 часа, да се тегли жребий, според който всеки екип получава определен брой задължителни елементи. Филмът трябва да бъде предаден в неделя, пак в 6 часа. На нашия екип се падна жанр: супер герой, задължителен персонаж: момиче изключено от Стар Академи (френски вариант на Music Idol) и елемент: тирбушон. Дотук добре. Проблемът се оказа, че момчетата нямаха никакво понятие от правене на филм и най-вече от сценарно писане. Опитах се да им предам скромния си опит и познанства, но не бяха много възприемчиви. Нямаше как, наложи се да си мълча в моя ъгъл - те си бяха компания, а мен не ме познаваха. Все пак успях донякъде да придам поне минимална структура на техния разказ. В крайна сметка , бях там за да снимам с камерата, което и направих възможно най-добре според силите си.

И така - за тези, които не знаят френски - Супер Д е един лузър, взимащ се за супергерой. Една вечер, незнайно защо и откъде, получава задачата да спаси момичето от Стар Академи, и той хуква. След него, в бара влиза същото това момиче, да пита за пътя. Супер Д се прибира вкъщи, пуска телевизора на Стар Академи и започва да праща SMS-и наред, за да спаси момичето, което е в процес на елиминиране чрез зрителски вот. В това време по улицата минава другото момиче, което вече е елиминирано и което двама злодеи изнасилват точно под прозорците му. Нашият супергерой чува писъците и е готов да се притича веднага на помощ, но е раздвоен в очакване на резултата на вота. Накрая вотът излиза: момичето, за което е гласувал цяла вечер отпада. Супер Д изскача на улицата и пада върху другото момиче. Злодеите отдавна ги няма. Момичето разярено го пита "Ти пък кой си?". А той казва "Je suis Super Désolé!" ("Супер Съжалявам!"). Това е.

10.12.07

Ту ме има, ту ме няма: I’m not there, реж. Todd Haynes


Боб Дилан, една от аболютните икони на американската контра-култура, е обект на трето поред режисьорско внимание, този път в лицето на Тод Хейнс. Филмът проследява творчеството на Дилан в първите десет години на неимоверно дългата му кариера. Както повечето велики артисти, певецът сам създава мита си, от самото начало, като 11 годишен ситник-беглец от изправителен дом, до изгубването му на контрол над медийния си образ и превръщането му във “freak”. Желанието му да избяга от наложения образ и дълбоко вродената му необходимост да бъде някой друг, правят от него едно променлива и непостоянна личност, трудна за обхващане. Точно тази многостранна същност се е опитва да предаде Тод Хейнс и успява с отличие.
Дръзката му и гениално проста идея се състои във възлагането на една и съща роля, тази на певеца, на шест различни актьори, според различните периоди от живота му. Така всеки от тях развива различни страни от характера на Дилан – реалния и мечтания: измислени персонажи, с които артистът често се идентифицира. И тъй, като самият той е идеален обект за фантазми, никои от тези шест персонажи не се казва Боб Дилан. Това име отсъства от филма. Първият, който задава тона на филма, се нарича Уди Гътри – по името на най-големия американски фолк изпълнител от средата на миналия век – в изпълнение на единадесет годишния чернокож актьор Маркъс Карл Франклин. Другите са Крисчън Бейл, Хийт Леджър или Ричард Джиър.
Но най-яркото превъплъщение, най-близкото до оригинала е безспорно това на Кейт Бланчет. Подобно майсторство може да се определи като хамелеонизъм. Фактът че жена играе мъж, определено добавя пикантност към персонажа. Достатъчно е да видите стойката й и дрезгаво-мъжественият й тембър, за да изпаднете в екстаз от изпълнението й (ако въобще такива работи ви вълнуват).
Името на Тод Хейнс нашумя през 2002-а с филма Далеч от рая (Far from heaven) и най-вече след 1998-а с Velvet Goldmine, където, също както и тук, той третираше иконографията на глам-рока създавайки един хибриден персонаж, между Дейвид Боуй и Гари Глитър от Т-Рекс. Въпреки комерсиалния си успех тогава, Velvet Goldmine беше по-скоро престорено свеж и в крайна сметка доста банално трактован, спрямо сюжета си. Точно обратното наблюдаваме тук: разчупен монтаж, воден, като че ли от свободни асоциации, актьорска непринуденост и истинско „американско” усещане. С уговорката, че не познавам цялото творчество на Тод Хейнс, за мен това е най-доброто, което някога съм виждал от него.
Музиката в I’m not there е съществена. Изцяло състояща се от диланови кавъри на различни известни (и по-малко) артисти, тя съпровожда целия филм по неотделим от картината начин. След като гледах филма, още същия ден си смъкнах саундтрака от нета (много е лошо да си пират) и оттогава не ми излиза от главата: плътни 160 минути (!!!) обсебващи до главоболие.
Това е филм за всеки, който някога е хипарясвал, или си е мечтал за американска (контра)култура.

4.12.07

Нощта на боровинките: My Blueberry Nights, реж. Уонг Кар-Уай

С най-новия си филм, хонг-конгският режисьор Уонг Кар-Уай за пръв път стъпва на чужда кино територия, с изцяло американска история и актьори. Сигурно сте чували за предишните му два филма : световният му хит В настроение за любов (In the mood for love) и своеобразното му продължение 2046. Ако си спомняте мистериозният уют на хонг-конгските нощи, елеганият силует на Мадам Чан, сладко-горчивата атмосфера на несподелено взаимно желание, ако душата ви е трептяла в тон с меланхоличната цигулка и почти ви се е струвало, че усещате аромат на варен ориз, ако след края на филма ви се е искало да придърпате по-наблизо нежната ви половинка и да й кажете едно-две неща на ушенце, ами... нищо от това няма да усетите този път. My Blueberry Nights е изключително разочароващ за всеки, който очаква кино на ниво. Въпреки присъствието на дълъг наниз от любими имена, сред които Джуд Лоу, Натали Портман и най-вече певицата Нора Джоунс, филмът се точи трудно и мудно. Проблемът е сценарен: нищо не се случва, а това което се случва е свръхпревидимо и неоригинално. Диалозите са на ниво първи филм в академията. Ситуациите сме ги виждали десетки пъти в десетки филми. Фотографията е агресивно артистична – красива, но маниерничеща в стил “виж как го мога”. На всичко отгоре, Кар-Уай допуска абстрактно-лирични отклонения, разреждайки действието с картини на ванилов сладолед потичащ по червената плът на боровинковия пай. Като добавим и оцапаната с бели (от сладолед) петна уста на Нора Джоунс, която на два пъти заспива на бара, внушението е направо вулгарно. Гвоздеят на композицията е кавърът в стил уестърн на знаменитата мелодия от In the mood for love, в изпълнение на Ry Cooder – композиторът на Вендерс от Paris, Texas и Buena Vista Social Club, с която филмът запълва тук-таме празнините. Всъщност My Blueberry Nights напомня на един посредствен видеомикс от Телма и Луиз, Париж, Тексас и, примерно, Land of plenty. Същите пространства, тематики, персонажи. Единственото, което вдига нивото на филма е актьорското присъствие. Със свежестта на талантливия дебютант, Нора Джоунс дава на първата си екранна роля цялата чувствителност и крехкост, които режисьорът не успява да даде на персонажа й. Както писа един френски критик, сменяйки езика, Уонг Кар-Уай се изгубва в превода.

1.12.07

Грррр!

Мразя тъпи случки.
Безпомощна ярост бушува в мен, след като прекарах повече от два часа в писане на статия и тя взе, че внезапно изчезна безследно. Не разбрах как стана, някакъв бъг в сървъра вероятно, щото през цялото време се запазваше автоматично без проблеми. Както и да е, като ми мине ще седна и пак ще я напиша, пък!