Communiqué

Lors de la présentation du numéro 3 de la revue Au sud de l’Est,
une table ronde sera animée à la Librairie d’Europe et d’Orient

Lundi 4 février à partir de 19 heures

par Bernard Lory, Ardian Marashi (Inalco) et Nicolas Trifon sur le thème :

Langues des Balkans : affirmation et doutes identitaires.

Auprès d’un public mal informé les langues circulant dans les Balkans apparaissent souvent comme un affreux magma mal différencié. Posent d’abord problème les noms qui servent à les désigner : si le yougoslave n’existe pas, le serbo-croate est-il une langue unique ? Le serbe et le croate sont-ils différents ? Qu’en est-il du bosniaque, ou encore du monténégrin ?
Après le nom, surgit la question de la norme littéraire retenue. Le grec, tout au long du XXe siècle, a balancé entre une norme « savante » (katharevoussa) et une norme « populaire » (dhimotiki). L’albanais littéraire s’appuie sur les parlers méridionaux (tosques) au détriment des septentrionaux (guègues). Comment les élites culturelles en viennent-elles à définir une norme littéraire ? Dans quelle mesure le pouvoir politique influe-t-il sur ces choix ? Dans certains cas, ces choix politiques vont à la rencontre d’une attente populaire (par exemple le macédonien) mais d’autres expériences tournent court (par exemple le moldave). Sans norme standard établie (et imposée) par un Etat, une langue peut-elle survivre ? Les difficultés rencontrées par les locuteurs de l’aroumain semblent indiquer le contraire…
Au départ, on cherchait à forger un outil linguistique au service des membres de la nation indépendamment des différences régionales. Depuis quelque temps, la langue est conçue de moins en moins comme moyen de communication et de plus en plus comme pôle identitaire. On affirme sa volonté de ne pas partager sa langue avec celui que l’on considère comme autre, voire comme ennemi…
Entre un passé dont l’amertume ne se dissipe pas et les nouvelles recommandations de l’Union européenne, comment les Etats et les peuples balkaniques peuvent-ils gérer leur polyphonie ?

Texte: Nicolas Trifon

Казусът "Баклава"

Поредната изумителна новина от българското медийно пространство е най-новият скандал около филма на Алексо Петров Баклава. Обвиняват го в какво ли не - подмяна на сценария, непристойно съдържание, насилие, секс и най-вече, детска порнография.

Ще кажа кратко и ясно: Това са пълни глупости.

След като различни "социални" институции нададоха вопли до небето за запазване на приличието, че чак бургаската прокуратура се самосезира със случая, се оказа, че никой не е гледал филма. Цялата истерия се основава на два рекламни клипа въртящи се в интернет, показващи "насилие и секс" според Дневник. Аз по една случайност гледах филма във Варна на последния фестивал "Любовта е лудост". Признавам си, че се учудих като видях за кой филм става въпрос. Всъщност бях го позабравил. Спомням си, че по време на прожекцията бях смутен и изненадан от силата на внушението и от наистина силно дразнещите визии в някои сцени. Направо си бях шокиран. Но не защото героите са деца, а от описанието на чалга житие-битието, което ги заобикаля.
Не харесах филма като цяло. Двамата братя Джоре (26) и Коце (9) кръстосват белия свят в търсене на съкровище завещано от баба им. Въпреки, че описанието на нашата действителност е болезнено точно, самата история е по-скоро неправдоподобна. Срещите им с епизодичните персонажи се следват механично, като в своеобразен каталог на недостатъците на българското общество. От друга страна, имах чувството, че автора се опитва да шокира, малко насила, заради самия ефект. Това според мен наистина е така, но не заради сцените с децата, а заради режисьорските ефекти в тях. Имам удовоствието да гледам доста филми и мисля, че лесно разпознавам лесно шокиращи самоцелни кадри. Тук те са шокиращи, но не безцелно. Целта на Алексо Петров е очевидно тази, която той декларира в отвореното си писмо: да накара зрителят да се замисли върху българската чалга дейстителност, да си отвори очите, да прогледне. Именно тук той успява толкова добре, че това в момента му струва цялото обществено брожение срещу него.

Все пак искам да наблегна на главната клевета по адрес на филма: предполагаемото порнографско съдържание - такова няма. Има ВНУШЕНИЕ на сексуални взаимоотношения, но не и секс. Именно там е голямата разлика между порнографията и всичко останало. Ако имаше истински секс, това естествено би било истинска порнография и педофилия, но няма. Ако имаше, ефекта нямаше да е същия. Филмът щеше да достави удовоствие на няколко извратени типове и нямаше да постигне нито една от целите си. Едва ли някой в момента може да изпита нагонно удоволствие от този филм (ако има такъв, предпочитам да не знам). А дали пък, на някои от тези които го обвиняват в порнография, не им е близко това чувство? Иначе за какво толкова ще се пенят?

Ако има обаче нещо, което мен ме шокира, това е обществената реакция срещу филма и автора. То не бяха призиви към инстанциите, обиди и обвинения в закононарушение. Фактът, че медиите третират цялата афера в графа Престъпност е показателен. Какъв закон е нарушен, този за защита на децата ли? Че каква по-добра защита на децата, и в частност на сираците, може да има от филм, който показва истината за тях? Кога ли най-после ще видим в България повече разбиране към изкуството, към авторското търсене, било то и провокативно?

След филма на ББС за дома в Могилино, Баклава е поредната бъркалка в блатото на общественото съзнание. Надявам се пластовете морална тиня да не се слегнат прекалено бързо.