Имало едно време "Once", реж. John Carney

Ако не обичате дълбоко романтични любовни драми, наситени със страст и копнеж, ако не сте "In mood for love", този филм не е за вас. Ако, обаче сте от тези които проронват тайничко по една сълза в тъмната кино зала, тичайте да видите ирландският филм Once. Не знам как би се казвал на български - "Веднъж" или може би "Някога". Според мен това Once идва от Once upon a time, както започват приказките на английски, и с право. Филмът разказва приказната история на едно момче и едно момиче, които любовта и музиката събират, но всичко останало разделя. Той е ирландец, у дома си, тя е чехкиня - чужденец, на чуждо място. Той поправя прахосмукачки, тя си служи с тях за да чисти. Той свири на китара, тя на пиано. И двамата пеят. Класически представител на типично англосаксонският поджанр "boy meets girl", филмът е т.нар. "независима" продукция излята в калъп с щампа на Сънданс (награда на публиката 2007, все пак). Once съдържа всички необходими елементи, за отблъскване на взискателният киноман: сравнително слаб сценарий, приблизителна картина, куп фактологични грешки и най-вече подсладена сълзливост способна да нагорчи и на най-снизходителният зрител. И все пак, тази смес от негативни елементи дава завладяващ резултат, демонстрирайки трудно достижимият в киното принцип два минуса да дават плюс. Именно в недостатъците му, се крие силата на повествованието: в обезоръжаващата непосредственост, която събира персонажите, като че ли по волята на някаква висша сила и в привидно приятелската лекота на отношенията им, издаваща настъпването на любовта със силата на цялата си очевидност. В крайна сметка филмът въздейства благодарение на унивесалността на историята, която разказва. Персонажите нямат име, просто Той и Тя. Среща ги живота и пак той ги разделя. А може би е било съдба? Доколкото любовта е мисия, тяхната се състои в това да превъзмогнат заедно личната трагедия на всеки, и да отново да превърнат минусът в плюс. Тя ще му помогне да запише песните, които ще му отворят пътят към звездите, а той ще й подари пиано - инструмент за духовно оцеляване в среда на всеобятна нищета.
Музиката е най-важният елемент от филма, третият персонаж, вездесъщ и всеприсъстващ. В интерес на истината, младият Глен Хансард е страхотен музикант. Дори филма да не ви хареса, струва си дори само заради музиката и гласа му. Баладите са силни и прочувствени, гласът нежен и мощен, напомнящи на Том Макрей или Дейв Пол. Сладката Маркета Ирглова, на пианото, не остава по-назад.
Лек но натрапчив, Once те кара да желаеш и мечтаеш.
Чувствителни натури, този филм е за вас!