Дюнер, колективен филм, София 2009.

Ровейки се в Замундата, открих един интересен младежки НФО (неидентифициран филмов обект), в който група софийски тийнейджъри са се позабавлявали не зле. Произведението трудно може да се нарече филм, в класическия смисъл на думата. Това е по-скоро една любопитна кино-пародия на обществото, нещо средно между Каналето и Криминале(то). Ако оставим на страна бедната режисура и тотално аматьорската игра, всъщност филмът е доста свеж. Фабулата е добре вързана. Шегите не са непременно смешни, но са забавни.

Интересно е отношението на тийнеджърите към заобикалящата ги среда – нихилистично-подигравателно. Те не са още в света на възрастните. На този етап още имитират, играта им е повече детска отколкото актьорска. Но за това не можем да им се сърдим.

Нямат никакви скрупули да направят от евентуалната смърт на Ники Кънчев – популярният ТВ водещ на „Стани богат“ и „Биг Брадър“ – основен филмов елемент. Още по-малко задръжки имат двамата младежи тръгнали да спасяват отвлечения от араби Бойко Борисов, влачейки или по-скоро мъкнейки го през цялото време в затворен чувал – нали няма как да докарат истинския!

Не е ясно дали авторите наистина мразят арабите или не. Очевидно нямат повод. Младежите обаче е хубаво и да се научат, че когато се извиняват прекалено, ефектът е точно обратен – акцентират вниманието върху това, от което искат да го отвлекат – в случая, отношението им към арабите. Въпреки, че един надпис изрично пояснява в началото на филма, че авторите не мразят арабите, това въобще не ни убеждава че е така. Пародията им се базира не на реални наблюдения върху арабите, а единствено на представата на младежите за тях, която естествено е крайно частична.

Очевидно историята с полицайте тръгнали да търсят дюнер за шефа си, е по-скоро абсурдна, но филмът се гледа леко и приятно. Наивно ентусиамираният тийнеиджърски състав е в основата на успеха и на интересът на евентуалния зрител, към тази небрежна карикатура на българското общество.